Въведение

Този курс е разработен в рамките на проект «Насърчаване на предприемачеството и иновациите в културните и творческите индустрии чрез интердисциплинарно образование» (FENICE) с подкрепата на програма "Еразъм+" на Европейския Съюз.

Той е предназначен за възрастни обучаеми лица, които са завършили професионално и/или висше образование в областта на бизнес и икономическите науки и искат да подобрят своите знания, умения и компетенции за кариера в областта на културните и творческите индустрии (КТИ). Първата непосредствена аудитория на курса са заетите в администрацията на културните организации, но предвид на развитието на икономиката на преживяванията, потенциални ползватели са също и специалистите, ангажирани в управлението на събития, емпиричния туризъм, местните администрации и публичните институции. В по-общ план курсът е предназначен за така наречените интрапредприемачи, които искат да разработят и поддържат проекти в КТИ.

Курсът е интердисциплинарен и обединява теми и понятия от изкуствата, наследството, културата, ИТ, медийни и бизнес науки по начини, които съответстват на разнообразния, иновативен и социално ценен профил на КТИ.

Културните и творческите индустрии (КТИ) са основани на съдържанието, знанията и технологиите, и като такива, те по принцип са обект на интердисциплинарни изследвания и обучение. КТИ съчетават създаването (обикновено от творци или дизайнери), производство (предимно от компании) и разпространение (най-често от мултинационални компании) на стоки и услуги, които са културни по своя характер и обикновено са защитени от права на интелектуална собственост (ПИС). Повишаването на грамотността и уменията на членовете на екипа с бизнес профили, ще осигури на сектора професоналисти, които могат да доведат и допринесат до жизнеспособно и устойчиво функциониране на семо на самите КТИ, но и на много други свързани сектори на икономиката на преживяванията каквито са например туризма и гостоприемството.

Целите на курса

Този курс се стреми да предостави целенасочен поглед върху работата на предприятията в КТИ и да проучи основните практически проблеми, с които се сблъскват професионалистите и предприемачите от съответните сектори. Той се основава на интердисциплинарния подход, който има важно значение за КТИ, тъй като може да покаже как творчеството и културата могат да бъдат устойчиво комерсиализирани и да бъдат приложени на практика в жизнеспособни и иновативни предприятия.

 

Следователно, целите на курса са:

  • Провеждане на цялостен преглед на въпросите, които оказват въздействие върху КТИ;
  • Изграждане на знания за бизнеса и управление на иновациите в контекста на КТИ;
  • Разработване на набор от умения, знания, инструменти и практики, които да позволят на бъдещите мениджъри и предприемачи в КТИ да работят в мултидисциплинарни екипи и да станат агенти за социална промяна и иновации;
  • Насърчаване на ефективно сътрудничество и съвместна работа сред професионалистите с художествен и бизнес опит в предприятията от КТИ.

Стратегиите/методиките за преподаване

Като се имат предвид стратегиите/методологиите за преподаване и обучение, основният подход в този курс е ученето чрез практика. Съответно, този курс използва различни методи на преподаване, учене и оценяване, в съответствие с нуждите на обучаемите и учебните цели. Методиките на преподаване са проектирани така, че да стимулират автономната работа, като същевременно зачитат разнообразието и нуждите на обучаемите, позволявайки гъвкави учебни подходи.

Този курс има за цел да насърчи активната учебна среда, доказала ефективността си при разработването на когнитивни умения от по-висок порядък. Чрез включване в активен процес на обучение, основан на участието и подсилен чрез интегрирането на дигитални технологии, обучаемите се потапят директно в процеса по изграждане на знание, като го обсъждат и създават съвместно. За разлика от конвенционалните подходи, които са пасивни и еднопосочни, при този прилаган в рамките на курса, обучаемите стават център на учебния процес, а обучителят/ преподавателят играе ролята на медиатор.

Резултати от обучението

След завършване на курса, обучаемите ще могат да:

  • интерпретират ключовите характеристики на икономиката на културните и творческите индустрии, важните предизвикателства с които се сблъсква тя (като например технологични, правни и икономически) и политиките, приети за посрещане на тези предизвикателства;
  • създават бизнес модели за творчески бизнес начинания, включително като прилагат стратегическо планиране на предприемачески инициативи, иновативни методи за генериране на средства, управление на заинтересованите страни и развитие на партньорства, управленски структури на творческите предприятия и др.;
  • Обсъждат иновационния процес в КТИ като един открит, интерактивен, съвместен и интердисциплинарен процес;
  • откриват нови възможности в рамките на социалните и бизнес проблеми и разработват бизнес решения, като в същото време съумяват да осигуряват източници на приходи, които постигат финансова устойчивост;
  • работят в интердисциплинарни екипи за КТИ.

 Освен това курсът насърчава прилагането на Европейската рамка за предприемачески умения (EntreComp)[1]. По-долу компетенциите са представени по отрасли и съобразно това дали са подобрени (когато са ефективно разработени в рамките на съдържанието, предвидено в курса) и/или оценени (когато са предмет на преглед и проверка), както и по отношение на на двете части на учебното съдържание, предложени в рамките на този курс– Раздел 1: Разбиране на предприемачеството в КТИ и Раздел 2: Предприемаческа практика – Моделиране на КТИ предприятие – които са допълнително уточнени в раздел IV от настоящия документ.

[1] http://europa.eu/!kR69Tb

Съдържание на курса

Съдържанието на курса се отнася до следните основни съображения и обосновки в КТИ:

  • Взаимното разбиране и разбирателство между художественото творчество и икономическата/управленска дейност относно осъществимостта и икономическата жизнеспособност на продукта/проекта в КТИ е абсолютно необходимо. Професионалистите с двата типа профили трябва да са наясно с необходимостта от развитие и прилагане на умения за работа в екип и сътрудничество;
  • Развитието на творческия процес е различно от трансфера му към трети лица, затова всеки участник в курса е длъжен да придобие бизнес дисциплина (за да се види дали той може да бъде приложен под формата на диаграми, специфични за всяка творческа насока);
  • Ключовата характеристика на творческата икономика е превръщането на художествената стойност в икономическа, като така всички характеристики, които придават ценност на творческия продукт ще трябва да бъдат монетизирани в икономическа стойност (като по този начин ще създадат бизнес): уникалност, нестандартизацията като невъзможност за възпроизвеждане, технологичен процес, признаване, авторски права и т.н., т.е. разбирането на художествения продукт във връзка с пазара е от съществено значение;
  • Творчеството следва да бъде основния инструмент и компетентност за работа в рамките на КТИ. Индивидуалната креативност - обикновено възприемана като естествена способност - използвана при работата в екип, е в състояние да ускори еволюционното темпо на идеите в рамките на работната група. При реализацията на проекти в областта на КТИ, всеки вид творчество би могло да осигури предимството на добавената стойност и капацитет на конкурентния пазар – мисленето извън стандарта, избягване на клишета, постоянна адаптация към съвременните реалности - независимо от тяхната природа - културни, икономически, технологични и т.н.;
  • В рамките на проектен екип в КТИ всички членове са/трябва да бъдат креативни, макар само тези с художествен профил да остават творци, от гледна точка на професионалните умения в областта на транспонирането. Творците са мотивирани от съвременния културен и творчески контекст, от медийното преддставяне на крайния продукт на проектите и разбира се, от икономическите ползи от дейностите по КТИ. Реализацията, икономическа жизнеспособност и потенциален успех на екипа в КТИ могат да бъдат осигурени, или положително оценени, само чрез икономическия и управленския опит, предоставен от членовете на екипа с бизнес профил. Културният контекст трябва да се оценява постоянно в рамките на екипа, както от творци, така и от икономически/управленски КТИ експерти. Необходимо е, също така, да има определено ниво на разбиране в рамките на екипа в КТИ – достъп до алтернативна субективност /художествено творчество във връзка с икономическата осъществимост – както и винаги трябва да се постига баланс за трайното развитие на проекта;
  • Основните заинтересовани страни от Източния блок обикновено определят културните полити, като характеризиращи се с латентност, идеализирано тълкуване на историята /протохронизъм/ и реакционeн традиционализъм. Има обаче някои изключения: културни институции, които се финансират чрез конкурентни проекти в КТИ, частни заинтересовани страни със съвременни визии за културни и творчески индустрии, нови/млади галерии, културни/художествени центрове, независими галерии, частни начинания, като заинтересовани страни/неправителствени организации в сферата на културата, местни власти, заинтересовани от нови културни визии за градовете/регионите. Заинтересованите страни от политиките в областта на културата са или основни (държавни, институционални или финансирани) или алтернативни (независими/нови и млади галерии, частни архитектурни/дизайнерски компании, независими културни фестивали, медии, галерии, кино, дизайн, мултимедия и др.);
  • Още преди пандемията, беше очевидно, че финансирането на културните и творческите индустрии е все по-свързано с някои основни теми. Тестът на реалността е в подобряването на качеството на живот, особено в градска среда, екология, рециклиране, участие за генериране на решения за социални проблеми, опазване и възстановяване на културното наследство. Изкуството заради самото такова вече не представлява надежна възможност за публично финансиране. Медийното покритие е от съществено значение за всяка дейност/проект в КТИ, като например социални платформи, интернет, онлайн публикации и др.;
  • Участие в социални дейности на образованието – като творчески работилници, художествено образование за младежи. Дори и в технологична среда, икономическата възможност за добавена стойност е креативността, оригиналността, художественото творчество, включени в производствения процес и крайния продукт;

Съдържанието на курса е разделено на двa основни тематични раздела, с конкретни учебни цели и резултати от обучението.

Раздел 1 Учебни цели и резултати

Раздел 1: Разбиране на предприемачеството в КТИ

Специфични учебни цели

- Да осигури възможност на обучаемите да разберат КТИ, техния потенциал за свързване, създаване на иновации и социални иновации при съсредоточаване на подходите за отворена наука, регулаторните и етичните въпроси, както и съответните иновативни, основани на участието и интердисциплинарността работни подходи в КТИ.

Специфични очаквани резултати от обучението:

В допълнение към общите цели на курса Раздел 1 ще даде възможност на обучаемите за:

  • Разпознаване на основните заинтересовани страни, свързани с политиките в областта на културата;
  • Определяне на икономическите последици от културните политики;
  • Разграничаване на видовете проекти в КТИ;
  • Разделение на ролите в екипите в КТИ и комуникационните канали;
  • Тълкуване на етиката и правата върху интелектуална собственост, свързани с работата и продуктите на КТИ;
  • Анализ на значението на новите цифрови техники за транспониране и съвременните технологии за продукти, проекти и дейности в КТИ;

Раздел 2 Учебни цели и резултати

Раздел 2: Предприемаческа практика – моделиране на предприятие в КТИ

Специфични учебни цели:

- Да се повиши разбирането на обучаемите за специфичния характер КТИ предприятията и съответните специфики на управление, които могат да ги превърнат в жизнеспособни икономически дейности при фосукиране върху сътрудничеството, съвместното създаване и интердисциплинарността.

Специфични очаквани резултати от обучението:

В допълнение към общите цели на курса Раздел 2 ще даде възможност на обучаемите за:

  • Генериране и/или идентифициране на бизнес идея в КТИ;
  • Селектиране и приложение на факти, теории и концепции от различни дисциплини/области на знанието по подходящ начин при формулирането на решения на предприемаческите проблеми;
  • Подбиране и използване на подходящи материали, нематериални и цифрови ресурси, необходими за превръщането на идеите в реалност;
  • Планиране на финансиране, за осигуряване степен на увереност, че дейността по създаване на стойност може да остане трайна във времето;
  • Съвместна работа и сътрудничество с други лица за разработване на идея и превръщането им в реалност, по-конкретно с творци и професионалисти в областта на културата.

Общ списък на литературни източници

  • The Museum of Broken Relationships – Modern Love in 203 everyday objects, by Olinka Vištica and Dražen Grubišić, ed. by Weidenfeld & Nicolson, 2017, Great Britain, ISBN (hardback) 978 1 4746 0549 6.
  • Luc Long & Mark Dion, Carnet de fouilles & Lab Book, ed. by Actes Sud & Musée Departamental  Arles Antique / Luc Long, Carnet de fouilles, Sous la direction de David Djaoui, Actes Sud & Musée Departamental  Arles Antique.
  • David Usborne, Foreword by Thomas Heatherwick, Objectivity, Thames & Hudson, London, UK, 2010.
  • Jonathan D. Lippincott, Large Scale – Fabricating Sculpture in the 1960s and 1970s, Princeton Architectural Press, New York, 2012.
  • Douglas Gunn, Roy Luckett & Josh Sims, Vintage Menswear – A Collection from The Vintage Showroom, 2017, Laurence King Publishing Ltd, London, UK.
  • Douglas Gunn & Roy Luckett, The Vintage Showroom – An Archive of Menswear, 2015, Laurence King Publishing Ltd, London, UK.
  • Contributors, Author Collective,  60.  /  Innovators shaping our creative future, Thames & Hudson Ltd,  2009, London, UK
  • Neil Spiller & Nic Clear, Educating Architects: How tomorrow's practitioners will learn today, Thames & Hudson,  London, UK, 2014
  • Tristan Manco, Big Art Small Art, Thames & Hudson, London, UK, 2014
  • Rian Hughes, Ideas can be Dangerous, ed. by Fiell
  • Inna Alesina, Ellen Lupton, Exploring Materials – Creative Design for Everyday Objects, Princeton Architectural Press, New York, Maryland Institute College of Art, Baltimore,  New York, 2010.
  • Klanten, Robert, Schulze, Floyd, SARAH ILLENBERGER, published by Gestalten, Berlin, 2011, ISBN 978-3-89955-385-7.
  • Llewellyn, Nigel, Williamson, Beth, + contributors,  THE LONDON ART SCHOOLS: REFORMING THE ART WORLD, 1960 TO NOW, Tate Publishing, 2015, ISBN 978 1 84976 296 0.
  • McLellan, Todd, THINGS COME APART – A Teardown manual for modern living, ed. by Thames & Hudson, London, 2013, ISBN 978-0-500-51676-8.
  • Mia, Mini Miss, Yip, Penter, BAG DESIGN – A handbook for accessories designers, ed. by Fashionary International Ltd., 2016, ISBN 978-988-77108-0-6.
  • Müller, Bernard, Snoep, Jacomijn Nanette, VOUDOU/VOODOO – The Arbogast Collection, ed. by Éditions Loco/Marc Arbogast, Strasbourg, 2013, ISBN 978-2-919507-16-0.
  • Sudjic, Deyan, THE LANGUAGE OF THINGS – Understanding the world of desirable objects, ed. by W. W. Norton & Company, New York, 2009, ISBN 978-0-393-07081-1.
  • Abisuga-Oyekunle, O. A. & Fillis, I. R. (2017), The role of handicraft micro-enterprises as a catalyst for youth employment. Creative Industries Journal, 10:1, 59-74, DOI: 10.1080/17510694.2016.1247628
  • Aquino, E., Phillips, R., and Sung, H. (2012). Tourism, culture, and the creative industries: Reviving distressed neighbourhoods with arts-based community tourism. Tourism, Culture & Communication, 12(1), 5–18.
  • Bakas, F.E., Duxbury, N. & De Castro, V.T. (2018). ‘Creative tourism: Catalysing artisan entrepreneur networks in rural Portugal.’ International Journal of Entrepreneurial Behaviour & Research 24 (4), pp.731-752, https://doi.org/10.1108/IJEBR-03-2018-0177.
  • Banaji, S., Burn, A. & Buckingham, D. (2010). The rhetorics of creativity: a literature review. Creativity, Culture & Education.
  • Belfiore, E. (2002). Art as a means of alleviating social exclusion: does it really work? A critique of instrumental cultural policies and social impact in the UK. International Journal of Cultural Policy, 8(1), pp. 91-106.
  • Bessant, J. & Tidd, J. (2015). Innovation and entrepreneurship (3rd ed). Wiley
  • Burry, Mark & Burry, Jane, Prototyping for Architects, Thames & Hudson Ltd., London, 2016
  • ClydeBan Business (2016). Business Plan QuickStart Guide: The Simplified Beginner’s Guide to Writing a Business Plan. ClydeBan Media
  • Colette, H. (2009). Women and the creative industries: exploring the popular appeal. Creative Industries Journal, 2:2, 143-160, DOI: 10.1386/cij.2.2.143/1
  • De Beukelaer, C. & O’Connor, J. (2017). The Creative Economy and the Development Agenda: The Use and Abuse of ‘Fast Policy’. In Polly Stupples & Katerina Teaiwa (eds.), Contemporary Perspectives on Art and International Development (pp. 27-47). Routledge.
  • Duxbury, N., Albino, S., & Carvalho, C. (orgs.) (2021), Creative Tourism: Cultural Resources, Entrepreneurship and Engaging Creative Travellers [forthcoming]. CAB International.
  • Duxbury, N. & Bakas, F.E. (2020). "Creative Tourism: A Humanistic Paradigm in Practice". In Shaping a humanistic perspective for the tourism industry, edited by Ernestina Giudici; Maria
  • Della Lucia; Daniela Pettinao. Book II, chapter 7,Italy: Routledge.
  • Finch, B. (2013). How to Write a Business Plan. Kogan Page
  • Flew, T. (2012). The Creative Industries. Culture and Policy. Sage.
  • Florida, R. (2002). The rise of the creative class... and how it’s transforming work, leisure, community and everyday life. Basic Books
  • Gouvea, R., Kapelianis, D., Montoya, M-J. R. & Vora, G. (2020). The creative economy, innovation and entrepreneurship: an empirical examination, Creative Industries Journal, DOI: 10.1080/17510694.2020.1744215
  • Kerrigan, S., McIntyre, P., Fulton, J. & Meany, M. (2020). The systemic relationship between creative failure and creative success in the creative industries, Creative Industries Journal, 13:1, 2-16, DOI: 10.1080/17510694.2019.1624134
  • Lee-Ross, D. & Lashley, C. (2009). Entrepreneurship and Small Business Management in the Hospitality Industry. Elsevier
  • Noyes E., Allen, I. E. & Parise, S. (2012). Innovation and entrepreneurial behaviour in the Popular Music industry. Creative Industries Journal, 5:1-2, 139-150, DOI: 10.1386/cij.5.1-2.139_1
  • Osterwalder, A. & Pigneur, Y. (2010). Business Model Generation: A Handbook for Visionaries, Game Changers, and Challengers. John Wiley & Sons
  • Richards, G. (2020). Designing creative places: The role of creative tourism. Annals of Tourism Research, 85.
  • Richards, G. (2010). Increasing the attractiveness of places through cultural resources. Tourism, Culture & Communication, 10, 47–58.
  • Cerneviciute, Jurate & Strazdas, Rolandas. (2018). Teamwork management in Creative industries: factors influencing productivity. Entrepreneurship and Sustainability Issues. 6. 503-516
  • Dümcke, C (2015). New Business Models in the Cultural and Creative Sectors (CCSs). 
    European Expert Network on Culture
  • Koleva, P. (2021), Cross-sectoral cooperation and innovation within Creative and Cultural Industries – practices, opportunities and policies within the area of the Northern Dimension Partnership on Culture, Northern Dimension Partnership on Culture (NDPC)

 

На български език

  • Министерство на културата на Република България (2019), Стратегия за развитие на българскиата култура (2019-2029), Проект
  • Кабаков, И. (2004), Мениджмънт и правна инфраструктура на културата, София: Сиела, ISBN 9549064298
  • Кабаков, И. (2017), Интегрирано управление на културата, София: УИ „Св. Клиемтн Охридски“, ISBN 9789540743127
  • Колева, П.Г. (2013), Иновационните практики като фактор за стратегическо развитие на организации в сектор „Култура“, София: Интеркултута Консулт
  • Стоянов, И. (2018), Място на творческите индустрии в областните стратегии за развитие — проблеми и възможности, Велико Търново: ВТУ „Св.Св. Кирил и Методйй“, Годишник на департамент „Администрация и управление”, т. 3
  • Борисова, В. (2017), Бизнес с интелектуална собственост в творческите индустрии, София:УНСС, ISBN 9786192320034
  • Наръчник „Ролята на местните власти за насърчаване на креативните индустрии“ (2016), София: Фондация „Каузи“
  • Проект „Дигитална култура за регионално сближаване“, https://www.digital-culture.eu/bg
  • Дракър, П. (2010), Практика на мениджмънта, София: Класика и стил, ISBN 9549964167
  • Дракър, П. (2002), Ефективното управление, София: Класика и стил, ISBN 9549964167
  • Ламиман, Ж. (2003). Успешната иновация, София: Класика и стил
  • Бърд, Д (2012), Директен и дигитален маркетинг на здравия разум, София: Locus, ISBN 9789547831841
  • Тотева, М (2019), Функции на дигитализацията при комуникация 4.0, Сп. „Реторика и комуникации“, брой 39
  • Тодоров, П., (2008), Промени в пазара на електронните медии в условията на цифровизация, електронно издание „Медии и обществени комуникации“, бр. 1, декември

 

На португалски еззик

  • AICEP (2020). Guia de apoio às Indústrias Culturais e Criativas [brief information on the available finantial programmes and support mechanisms]. Available at: https://portugalglobal.pt/PT/ComprarPortugal/Fileiras/industrias-culturais-criativas/Paginas/industrias-culturais-criativas.aspx
  • Amaral, N. (2019). Impacto: como comunicar em público. Arena Editora
  • Carvalho, J. M. (2016). Inovação e Empreendedorismo (2ª ed). Vida económica
  • Duxbury, N., Fortuna, C., Bandeirinha, J. A. & Peixoto, P. (2012). Em torno da cidade criativa. Revista Crítica de Ciências Sociais, 99, pp. 5-8
  • Faustino, P. (2014). Indústrias Criativas, Media e Clusters. Media XXI. ISBN: 9789897290572
  • Fundação Serralves (2008). Estudo Macroeconómico para o desenvolvimento de um Cluster de Indústrias Criativas na região do Norte. Porto: Fundação Serralves.
  • Mateus, A. (Coord.) (2010). O Sector cultural e Criativo em Portugal. Estudo para o Ministério da Cultura. Augusto Mateus & Associados.
  • Mateus, A. (Coord.) (2013). A cultura e a criatividade na internacionalização da economia portuguesa. Estudo para o Gabinete de Estratégia, Planeamento e Avaliação Culturais da Secretaria de Estado da Cultura. Augusto Mateus & Associados.
  • Quintela, P. & Ferreira, C. (2018). Indústrias culturais e criativas em Portugal: um balanço crítico de uma nova ‘agenda’ para as políticas públicas no início deste milénio. Revista Todas as Artes, 1(1), pp. 89-111, DOI: 10.21747/21843805/tav1n1a6
  • Saraiva, J. M. (2015). Empreendedorismo. Do conceito à aplicação, da ideia ao negócio, da tecnologia ao valor (3ª ed). Imprensa da Universidade
  • Sarkar, S. (2014). Empreendedorismo e Inovação (3ª ed). Escolar Editora.

 

На сръбски език

  • Milena Dragićević Šešić, Sanjin Dragojević (2005). Menadžment umetnosti u turbulentnim okolnostima. ISBN: 953-222-282-0
  • Dragićević-Šešić, M. (2012) Ethical dilemmas in cultural policies: conceptualising new managerial practices in new democracies. Zbornik radova Fakulteta dramskih umetnosti, str. 69-94
  • Dimitrije Vujadinović (2005). Umetnost i autosko pravo. ISBN: 978-86-84159-25-9

 

На гръцки език

  • Κορρές, Γ., (2015). Επιχειρηματικότητα και ανάπτυξη. [ηλεκτρ. βιβλ.] Αθήνα:Σύνδεσμος Ελληνικών Ακαδημαϊκών Βιβλιοθηκών. Διαθέσιμο στο: http://hdl.handle.net/11419/693
  • Κόκκινου, Α., 2015. Ευρωπαϊκές επιχειρήσεις και καινοτομική επιχειρηματικότητα. [ηλεκτρ. βιβλ.] Αθήνα:Σύνδεσμος Ελληνικών Ακαδημαϊκών Βιβλιοθηκών. Διαθέσιμο στο: http://hdl.handle.net/11419/1331 
  • Λαλούμης, Δ., (2015). Διοίκηση ανθρώπινου δυναμικού τουριστικών επιχειρήσεων. [ηλεκτρ. βιβλ.] Αθήνα:Σύνδεσμος Ελληνικών Ακαδημαϊκών Βιβλιοθηκών. Διαθέσιμο στο: http://hdl.handle.net/11419/5295
  • Λαλούμης, Δ., (2015). Διοίκηση τουριστικών επιχειρήσεων. [ηλεκτρ. βιβλ.] Αθήνα:Σύνδεσμος Ελληνικών Ακαδημαϊκών Βιβλιοθηκών. Διαθέσιμο στο: http://hdl.handle.net/11419/5283
  • Παιτσίνης Κώστα, Γ., Υφαντίδου, Γ., 2015. Η ανάπτυξη του αθλητικού τουρισμού. [ηλεκτρ. βιβλ.] Αθήνα:Σύνδεσμος Ελληνικών Ακαδημαϊκών Βιβλιοθηκών. Διαθέσιμο στο: http://hdl.handle.net/11419/4256
  • ΤΣΩΛΗΣ, Δ., (2016). Προστασία και Διαχείριση της Πνευματικής Ιδιοκτησίας Ψηφιακού Περιεχομένου στο Διαδίκτυο και τα Σύγχρονα Δίκτυα. [ηλεκτρ. βιβλ.] Αθήνα:Σύνδεσμος Ελληνικών Ακαδημαϊκών Βιβλιοθηκών. Διαθέσιμο στο: http://hdl.handle.net/11419/6482
  • Δημούλας, Χ., (2015). Τεχνολογίες συγγραφής και διαχείρισης πολυμέσων. [ηλεκτρ. βιβλ.] Αθήνα:Σύνδεσμος Ελληνικών Ακαδημαϊκών Βιβλιοθηκών. Διαθέσιμο στο: http://hdl.handle.net/11419/4343

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.

Copyright 2023 The FENICE Project Partners

CC BY-NC-SA 4.0 License