FENICE - Управление и предприемачество в културните и творческите индустрии. Учебна програма за студенти, обучаващи по изкуства и хуманитарни науки (A&H)

Въведение

Този курс е разработен в рамките на проект «Насърчаване на предприемачеството и иновациите в културните и творческите индустрии чрез интердисциплинарно образование» (FENICE) с подкрепата на програма "Еразъм+" на Европейския Съюз.

Той е предназначен за студенти, обучаващи се в бакалавърски и магистърски програми по изкуства и хуманитарни науки, които искат да се развиват като самонаети или да управляват творчески екипи. В по-общ план, курсът ще бъде полезен за всеки настоящ и бъдещ творец, тъй като ще осигури задълбочено разбиране на предприемаческите и управленски практики, които определят съвременния творчески и културен бизнес. Общата цел е да се изградят основните умения, необходими за успех на кариерата и творческо въздействие.

Курсът е интердисциплинарен и представя теорията и практиката на предприемачеството и управлението, съчетавайки направлявани обучителни дейности и учене чрез преживяване.

Културните и творческите индустрии (КТИ) са основани на съдържанието, знанията и технологиите, и като такива, те по принцип са обект на интердисциплинарни изследвания и обучение. КТИ съчетават създаването (обикновено от творци или дизайнери), производство (предимно от компании) и разпространение (най-често от мултинационални компании) на стоки и услуги, които са културни по своя характер и обикновено са защитени от права на интелектуална собственост (ПИС).

Развитието на предприемачески и управленски умения на обучаемите и завършилите висше образование в областта на изкуствата и хуманитарните науки ще осигури на КТИ мислещи, иновативни и устойчиви професионалисти, които могат да управляват и съдействат за жизнеспособното и устойчиво функциониране на творческата икономика.

Целите на курса

Този курс е предназначен да осигури на студентите по изкуства и хуманитарни науки едно многостранно представяне на работата на предприятията в КТИ и да обсъди практическите и теоретични въпроси, пред които са изправени професионалисти и предприемачи от тези сектори. Той се основава на интердисциплинарния подход, който е от значение за КТИ, за да покаже как творчеството и културата могат да бъдат устойчиво комерсиализирани и да бъдат приложени на практика в жизнеспособни и иновативни предприятия.

Следователно, целите на курса са

Да предостави на обучаемите специфични управленски умения, които са свързани с КТИ;
Да подобри предприемаческите умения и компетенции на студентите;
Да изгради капацитет на обучаемите за формиране и работа в културни и творчески екипи в икономическата реалност и актуална културна среда;
Да запознае обучаемите с основните аспекти на самостоятелната заетост в КТИ; като например персонално популяризиране в онлайн среда, организиране на творчески събития и проучване;
Да подготви обучаемите за работа в интердисциплинарни екипи в КТИ.

Стратегиите/методологиите за преподаване

Като се имат предвид стратегиите/методологиите за преподаване и обучение, основният подход в този курс е ученето чрез преживяване. Съответно, настоящият курс използва различни методи на преподаване, учене и оценяване, в съответствие с нуждите на студентите и учебните цели. Методиката на преподаване е предназначена да стимулира автономната работа, като същевременно зачита разнообразието и нуждите на обучаемите, позволявайки гъвкави учебни подходи.

Този курс има за цел да насърчи активната учебна среда, доказала ефективността си при разработването на когнитивни умения от по-висок порядък. Чрез участие в активен процес на обучение, основан на участието, и подсилен чрез интегрирането на цифровите технологии, обучаемите участват директно в процеса по изграждане и критична оценка на знания, както и съвместното му създаване. За разлика от конвенционалните подходи, които като цяло са пасивни и еднопосочни, при използва обучаемите стават център на учебния процес, а обучителят/преподавателят играе ролята на медиатор.

Резултати от обучението

След завършване на курса, обучаемите ше могат да:

прилагат концепции, свързани с КТИ, особено при анализ и оценка на реални казуси;
използват художествени методи за изследване като документиране и архивиране, емпирични процеси, презентации и др.;
интерпретират ключовите характеристики на икономиката на културните и творческите индустрии, важните предизвикателства пред тези индустрии, като например технологични, правни и икономически, и политиките, приети за посрещане на тези предизвикателства;
разработват бизнес модели за творчески начинания, включително като прилагат стратегическо планиране на предприемачески инициативи, иновативни методи за генериране на средства, управление на връзките със заинтересованите страни и развитие на партньорства, управленски структури на творческите предприятия и др;
обсъждат иновационния процес в КТИ като отворен, интерактивен, съвместен и интердисциплинарен;
идентифицират нови възможности в рамките на социални и бизнес проблеми и разработват бизнес решения, като същевременно осигуряват източници на приходи за постигане финансова устойчивост;
обосновават необходимостта от подъдржане на отчетност на предприятията чрез редовно измерване на резултатите и въздействието;
планират и организират художествени събития (изложби, семинари, промоции и др.) и онлайн рекламни кампании;

Освен това курсът насърчава прилагането на Европейската рамка за предприемачески умения (EntreComp)[1]. Компетенциите са представени по области и с препратка към това дали са подобрени (когато са ефективно разработени в рамките на съдържанието, предвидено в курса) и/или оценени (когато са предмет на преглед и проверка), както и по отношение на двете части на учебното съдържание, предложени в рамките на този курс - Раздел 1: Разбиране на предприемачеството в КТИ и Раздел 2: Предприемаческа практика - Моделиране на КТИ предприятие - които са допълнително уточнени в раздел IV от настоящия документ.

[1] http://europa.eu/!kR69Tb

Съдържание на курса

Съдържанието на курса се отнася до следните основни съображения и обосновки в КТИ:

Взаимното разбиране и разбирателство между художественото творчество и икономическата/управленска дейност, относно осъществимостта и икономическата жизнеспособност на продукта/проекта в КТИ е абсолютно необходимо. Професионалистите с двата типа профили трябва да са наясно с необходимостта от развитие и прилагане на умения за работа в екип и сътрудничество;
Развитието на творческия процес е различно от трансфера му към трети страни, затова всеки участник в курса трябва да придобие бизнес дисциплина (за да се види дали той може да бъде приложен под формата на диаграми, специфични за всяка творческа насока);
Ключовата характеристика на творческата икономика е превръщането на художествената стойност в икономическа, като така всички характеристики, които придават ценност на творческия продукт ще трябва да бъдат монетизирани в икономическа стойност (като по този начин ще създадат бизнес): уникалност, нестандартизацията като невъзможност за възпроизвеждане, технологичен процес, признаване, авторски права и т.н., т.е. разбирането на фудожествения продукт във връзка с пазара е от съществено значение;
Творчеството следва да бъде основния инструмент и компетентност за работа в рамките на КТИ. Индивидуалната креативност - обикновено възприемана като естествена способност - използвана при работата в екип, е в състояние да ускори еволюционното темпо на идеите в рамките на работната група. При реализацията на проекти в областта на КТИ, всеки вид творчество би могло да осигури предимството на добавената стойност и капацитет на конкурентния пазар – мисленето извън стандарта, избягване на клишета, постоянна адаптация към съвременните реалности - независимо от тяхната природа - културни, икономически, технологични и т.н.;
В рамките на проектен екип в КТИ всички членове са/трябва да бъдат креативни, макар само тези с художествен профил да остават творци, от гледна точка на професионалните умения в областта на транспонирането. Творците са мотивирани от съвременния културен и творчески контекст, от медийното преддставяне на крайния продукт на проектите и разбира се, от икономическите ползи от дейностите по КТИ. Реализацията, икономическа жизнеспособност и потенциален успех на екипа в КТИ могат да бъдат осигурени, или положително оценени, само чрез икономическия и управленския опит, предоставен от членовете на екипа с бизнес профил. Културният контекст трябва да се оценява постоянно в рамките на екипа, както от творци, така и от икономически/управленски КТИ експерти. Необходимо е, също така, да има определено ниво на разбиране в рамките на екипа в КТИ – достъп до алтернативна субективност /художествено творчество във връзка с икономическата осъществимост – както и винаги трябва да се постига баланс за трайното развитие на проекта;
Основните заинтересовани страни от Източния блок обикновено определят културните политики, характеризиращи се с латентност, идеализирано тълкуване на историята /протохронизъм/ и реакционeн традиционализъм. Има обаче някои изключения: културни институции, които се финансират чрез конкурентни проекти в КТИ, частни заинтересовани страни със съвременни визии за културни и творчески индустрии, нови/млади галерии, културни/художествени центрове, независими галерии, частни начинания, като заинтересовани страни/неправителствени организации в сферата на културата, местни власти, заинтересовани от нови културни визии за градовете/регионите. Заинтересованите страни от политиките в областта на културата са или основни (държавни, институционални или финансирани) или алтернативни (независими/нови и млади галерии, частни архитектурни/дизайнерски компании, независими културни фестивали, медии, галерии, кино, дизайн, мултимедия и др.);
Още преди пандемията, беше очевидно, че финансирането на културните и творческите индустрии е все по-свързано с някои основни теми. Тестът на реалността е в подобряването на качеството на живот, особено в градска среда, екология, рециклиране, участие за генериране на решения за социални проблеми, опазване и възстановяване на културното наследство. Изкуството заради самото такова вече не представлява надежна възможност за публично финансиране. Медийното покритие е от съществено значение за всяка дейност/проект в КТИ, като например социални платформи, интернет, онлайн публикации и др.;
Участие в социални дейности на образованието – като творчески работилници, художествено образование за младежи. Дори и в технологична среда, икономическата възможност за добавена стойност е креативността, оригиналността, художественото творчество, включени в производствения процес и крайния продукт.

Съдържанието на курса е разделено на двa основни тематични раздела, с конкретни учебни цели и резултати от обучението.

Раздел 1 Учебни цели и резултати

Раздел 1: Разбиране на предприемачеството в КТИ

Специфични учебни цели

- Да се даде възможност на студентите да разберат връзката на КТИ с другите сектори на икономиката, техния потенциал за иновации и социални иноваци, като се съсредоточават върху съответните новаторски, интердисциплинарни и основани на участието походи в КТИ.

Специфични очаквани резултати от обучението:

В допълнение към общите цели на курса, Раздел 1 ще даде възможност на обучаемите за:

Разбиране на КТИ и тяхната позиция в обществото и икономиката;
Разграничаване на видовете проекти в КТИ;
Разделение на ролите в екипите в КТИ и комуникационните канали;
Тълкуване на етиката, свързана с работата и продуктите в КТИ;
Определяне на основните заинтересовани страни, свързани с политиките в областта на културата;
Идентифициране на икономическите въздействия на политиките в областта на културата;
Тълкуване на въпроси, свързани с интелектуалната собственост в КТИ;
Анализиране значението на новите цифрови техники за транспониране и съвременните технологии за създаване и управление на продукти, проекти и дейности в КТИ;
Определяне на основните аспекти на предприемаческия процес.

Раздел 2 Учебни цели и резултати

Раздел 2: Предприемаческа практика – моделиране на предприятие в КТИ

(бърз преглед на основните стъпки при разработването на бизнес план)

Специфични учебни цели:

- Да се даде възможност на студентите да разберат специфичния характер на КТИ начинанията и свързаните с тях управленски специфики, които могат да ги направят жизнеспособни като икономически дейности, като се фокусират върху сътрудничеството, съвместното създаване и интердисциплинарността, използвайки бизнес планирането като инструмент.

Специфични очаквани резултати от обучението:

В допълнение към общите цели на курса Раздел 2 ще даде възможност на обучаемите за:

Генериране и/или идентифициране на бизнес идея в КТИ;
Приложение на факти, теории и концепции от различни дисциплини/области на знанието по подходящ начин при формулирането на решения на предприемачески проблеми;
Разграничаване на взаимоотношенията между различните компоненти на бизнеса и неговата среда;
Избор на подходящи материали, нематериални и цифрови ресурси, необходими за превръщането на идеите в реалност;
Планиране на дейност, създаваща стойност, която може да бъде финансово устойчива във времето;
Популяризиране на дейностите, продуктите и проектите на КТИ чрез безплатни (по отношение на разходи и използване) комуникационни канали;
Работа с мащабирани модели, артефакти и проекти в процес на изпълнение чрез популяризирането им в социални медии/социални платформи и различни сайтове (това може да включва и тестване на мащабирани модели или такива в реален мащаб в градски или други среди);
Сътрудничество за разработване на бизнес идеи за КТИ, по-специално с творци и професионалисти в областта на културата.

Общ списък на литературни източници

The Museum of Broken Relationships – Modern Love in 203 everyday objects, by Olinka Vištica and Dražen Grubišić, ed. by Weidenfeld & Nicolson, 2017, Great Britain, ISBN (hardback) 978 1 4746 0549 6.
Luc Long & Mark Dion, Carnet de fouilles & Lab Book, ed. by Actes Sud & Musée Departamental Arles Antique / Luc Long, Carnet de fouilles, Sous la direction de David Djaoui, Actes Sud & Musée Departamental Arles Antique.
David Usborne, Foreword by Thomas Heatherwick, Objectivity, Thames & Hudson, London, UK, 2010.
Jonathan D. Lippincott, Large Scale – Fabricating Sculpture in the 1960s and 1970s, Princeton Architectural Press, New York, 2012.
Douglas Gunn, Roy Luckett & Josh Sims, Vintage Menswear – A Collection from The Vintage Showroom, 2017, Laurence King Publishing Ltd, London, UK.
Douglas Gunn & Roy Luckett, The Vintage Showroom – An Archive of Menswear, 2015, Laurence King Publishing Ltd, London, UK.
Contributors, Author Collective, 60. / Innovators shaping our creative future, Thames & Hudson Ltd, 2009, London, UK
Neil Spiller & Nic Clear, Educating Architects: How tomorrow's practitioners will learn today, Thames & Hudson, London, UK, 2014
Tristan Manco, Big Art Small Art, Thames & Hudson, London, UK, 2014
Rian Hughes, Ideas can be Dangerous, ed. by Fiell
Inna Alesina, Ellen Lupton, Exploring Materials – Creative Design for Everyday Objects, Princeton Architectural Press, New York, Maryland Institute College of Art, Baltimore, New York, 2010.
Klanten, Robert, Schulze, Floyd, SARAH ILLENBERGER, published by Gestalten, Berlin, 2011, ISBN 978-3-89955-385-7.
Llewellyn, Nigel, Williamson, Beth, + contributors, THE LONDON ART SCHOOLS: REFORMING THE ART WORLD, 1960 TO NOW, Tate Publishing, 2015, ISBN 978 1 84976 296 0.
McLellan, Todd, THINGS COME APART – A Teardown manual for modern living, ed. by Thames & Hudson, London, 2013, ISBN 978-0-500-51676-8.
Mia, Mini Miss, Yip, Penter, BAG DESIGN – A handbook for accessories designers, ed. by Fashionary International Ltd., 2016, ISBN 978-988-77108-0-6.
Müller, Bernard, Snoep, Jacomijn Nanette, VOUDOU/VOODOO – The Arbogast Collection, ed. by Éditions Loco/Marc Arbogast, Strasbourg, 2013, ISBN 978-2-919507-16-0.
Sudjic, Deyan, THE LANGUAGE OF THINGS – Understanding the world of desirable objects, ed. by W. W. Norton & Company, New York, 2009, ISBN 978-0-393-07081-1.
Abisuga-Oyekunle, O. A. & Fillis, I. R. (2017), The role of handicraft micro-enterprises as a catalyst for youth employment. Creative Industries Journal, 10:1, 59-74, DOI: 10.1080/17510694.2016.1247628
Aquino, E., Phillips, R., and Sung, H. (2012). Tourism, culture, and the creative industries: Reviving distressed neighbourhoods with arts-based community tourism. Tourism, Culture & Communication, 12(1), 5–18.
Bakas, F.E., Duxbury, N. & De Castro, V.T. (2018). ‘Creative tourism: Catalysing artisan entrepreneur networks in rural Portugal.’ International Journal of Entrepreneurial Behaviour & Research 24 (4), pp.731-752, https://doi.org/10.1108/IJEBR-03-2018-0177.
Banaji, S., Burn, A. & Buckingham, D. (2010). The rhetorics of creativity: a literature review. Creativity, Culture & Education.
Belfiore, E. (2002). Art as a means of alleviating social exclusion: does it really work? A critique of instrumental cultural policies and social impact in the UK. International Journal of Cultural Policy, 8(1), pp. 91-106.
Bessant, J. & Tidd, J. (2015). Innovation and entrepreneurship (3^rd ed). Wiley
Burry, Mark & Burry, Jane, Prototyping for Architects, Thames & Hudson Ltd., London, 2016
ClydeBan Business (2016). Business Plan QuickStart Guide: The Simplified Beginner’s Guide to Writing a Business Plan. ClydeBan Media
Colette, H. (2009). Women and the creative industries: exploring the popular appeal. Creative Industries Journal, 2:2, 143-160, DOI: 10.1386/cij.2.2.143/1
De Beukelaer, C. & O’Connor, J. (2017). The Creative Economy and the Development Agenda: The Use and Abuse of ‘Fast Policy’. In Polly Stupples & Katerina Teaiwa (eds.), Contemporary Perspectives on Art and International Development (pp. 27-47). Routledge.
Duxbury, N., Albino, S., & Carvalho, C. (orgs.) (2021), Creative Tourism: Cultural Resources, Entrepreneurship and Engaging Creative Travellers [forthcoming]. CAB International.
Duxbury, N. & Bakas, F.E. (2020). "Creative Tourism: A Humanistic Paradigm in Practice". In Shaping a humanistic perspective for the tourism industry, edited by Ernestina Giudici; Maria
Della Lucia; Daniela Pettinao. Book II, chapter 7,Italy: Routledge.
Finch, B. (2013). How to Write a Business Plan. Kogan Page
Flew, T. (2012). The Creative Industries. Culture and Policy. Sage.
Florida, R. (2002). The rise of the creative class... and how it’s transforming work, leisure, community and everyday life. Basic Books
Gouvea, R., Kapelianis, D., Montoya, M-J. R. & Vora, G. (2020). The creative economy, innovation and entrepreneurship: an empirical examination, Creative Industries Journal, DOI: 10.1080/17510694.2020.1744215
Kerrigan, S., McIntyre, P., Fulton, J. & Meany, M. (2020). The systemic relationship between creative failure and creative success in the creative industries, Creative Industries Journal, 13:1, 2-16, DOI: 10.1080/17510694.2019.1624134
Lee-Ross, D. & Lashley, C. (2009). Entrepreneurship and Small Business Management in the Hospitality Industry. Elsevier
Noyes E., Allen, I. E. & Parise, S. (2012). Innovation and entrepreneurial behaviour in the Popular Music industry. Creative Industries Journal, 5:1-2, 139-150, DOI: 10.1386/cij.5.1-2.139_1
Osterwalder, A. & Pigneur, Y. (2010). Business Model Generation: A Handbook for Visionaries, Game Changers, and Challengers. John Wiley & Sons
Richards, G. (2020). Designing creative places: The role of creative tourism. Annals of Tourism Research, 85.
Richards, G. (2010). Increasing the attractiveness of places through cultural resources. Tourism, Culture & Communication, 10, 47–58.
Cerneviciute, Jurate & Strazdas, Rolandas. (2018). Teamwork management in Creative industries: factors influencing productivity. Entrepreneurship and Sustainability Issues. 6. 503-516
Dümcke, C (2015). New Business Models in the Cultural and Creative Sectors (CCSs).
European Expert Network on Culture
Koleva, P. (2021), Cross-sectoral cooperation and innovation within Creative and Cultural Industries – practices, opportunities and policies within the area of the Northern Dimension Partnership on Culture, Northern Dimension Partnership on Culture (NDPC)

На български език

Министерство на културата на Република България (2019), Стратегия за развитие на българскиата култура (2019-2029), Проект
Кабаков, И. (2004), Мениджмънт и правна инфраструктура на културата, София: Сиела, ISBN 9549064298
Кабаков, И. (2017), Интегрирано управление на културата, София: УИ „Св. Клиемтн Охридски“, ISBN 9789540743127
Колева, П.Г. (2013), Иновационните практики като фактор за стратегическо развитие на организации в сектор „Култура“, София: Интеркултута Консулт
Стоянов, И. (2018), Място на творческите индустрии в областните стратегии за развитие — проблеми и възможности, Велико Търново: ВТУ „Св.Св. Кирил и Методйй“, Годишник на департамент „Администрация и управление”, т. 3
Борисова, В. (2017), Бизнес с интелектуална собственост в творческите индустрии, София:УНСС, ISBN 9786192320034
Наръчник „Ролята на местните власти за насърчаване на креативните индустрии“ (2016), София: Фондация „Каузи“
Проект „Дигитална култура за регионално сближаване“, https://www.digital-culture.eu/bg
Дракър, П. (2010), Практика на мениджмънта, София: Класика и стил, ISBN 9549964167
Дракър, П. (2002), Ефективното управление, София: Класика и стил, ISBN 9549964167
Ламиман, Ж. (2003). Успешната иновация, София: Класика и стил
Бърд, Д (2012), Директен и дигитален маркетинг на здравия разум, София: Locus, ISBN 9789547831841
Тотева, М (2019), Функции на дигитализацията при комуникация 4.0, Сп. „Реторика и комуникации“, брой 39
Тодоров, П., (2008), Промени в пазара на електронните медии в условията на цифровизация, електронно издание „Медии и обществени комуникации“, бр. 1, декември

На португалски еззик

AICEP (2020). Guia de apoio às Indústrias Culturais e Criativas [brief information on the available finantial programmes and support mechanisms]. Available at: https://portugalglobal.pt/PT/ComprarPortugal/Fileiras/industrias-culturais-criativas/Paginas/industrias-culturais-criativas.aspx
Amaral, N. (2019). Impacto: como comunicar em público. Arena Editora
Carvalho, J. M. (2016). Inovação e Empreendedorismo (2ª ed). Vida económica
Duxbury, N., Fortuna, C., Bandeirinha, J. A. & Peixoto, P. (2012). Em torno da cidade criativa. Revista Crítica de Ciências Sociais, 99, pp. 5-8
Faustino, P. (2014). Indústrias Criativas, Media e Clusters. Media XXI. ISBN: 9789897290572
Fundação Serralves (2008). Estudo Macroeconómico para o desenvolvimento de um Cluster de Indústrias Criativas na região do Norte. Porto: Fundação Serralves.
Mateus, A. (Coord.) (2010). O Sector cultural e Criativo em Portugal. Estudo para o Ministério da Cultura. Augusto Mateus & Associados.
Mateus, A. (Coord.) (2013). A cultura e a criatividade na internacionalização da economia portuguesa. Estudo para o Gabinete de Estratégia, Planeamento e Avaliação Culturais da Secretaria de Estado da Cultura. Augusto Mateus & Associados.
Quintela, P. & Ferreira, C. (2018). Indústrias culturais e criativas em Portugal: um balanço crítico de uma nova ‘agenda’ para as políticas públicas no início deste milénio. Revista Todas as Artes, 1(1), pp. 89-111, DOI: 10.21747/21843805/tav1n1a6
Saraiva, J. M. (2015). Empreendedorismo. Do conceito à aplicação, da ideia ao negócio, da tecnologia ao valor (3ª ed). Imprensa da Universidade
Sarkar, S. (2014). Empreendedorismo e Inovação (3ª ed). Escolar Editora.

На сръбски език

Milena Dragićević Šešić, Sanjin Dragojević (2005). Menadžment umetnosti u turbulentnim okolnostima. ISBN: 953-222-282-0
Dragićević-Šešić, M. (2012) Ethical dilemmas in cultural policies: conceptualising new managerial practices in new democracies. Zbornik radova Fakulteta dramskih umetnosti, str. 69-94
Dimitrije Vujadinović (2005). Umetnost i autosko pravo. ISBN: 978-86-84159-25-9