Курс 1: Управление и предприемачество в културните и творческите индустрии. Учебна програма за студенти, обучаващи по изкуства и хуманитарни науки (A&H) (C1-AH-STU-BG)

Този курс е разработен в рамките на проект «Насърчаване на предприемачеството и иновациите в културните и творческите индустрии чрез интердисциплинарно образование» (FENICE) с подкрепата на програма "Еразъм+" на Европейския Съюз.

Той е предназначен за студенти, обучаващи се в бакалавърски и магистърски програми по изкуства и хуманитарни науки, които искат да се развиват като самонаети или да управляват творчески екипи. В по-общ план, курсът ще бъде полезен за всеки настоящ и бъдещ творец, тъй като ще осигури задълбочено разбиране на предприемаческите и управленски практики, които определят съвременния творчески и културен бизнес. Общата цел е да се изградят основните умения, необходими за успех на кариерата и творческо въздействие. 

Курсът е интердисциплинарен и представя теорията и практиката на предприемачеството и управлението, съчетавайки направлявани обучителни дейности и учене чрез преживяване.

Културните и творческите индустрии (КТИ) са основани на съдържанието, знанията и технологиите, и като такива, те по принцип са обект на интердисциплинарни изследвания и обучение. КТИ съчетават създаването (обикновено от творци или дизайнери), производство (предимно от компании) и разпространение (най-често от мултинационални компании) на стоки и услуги, които са културни по своя характер и обикновено са защитени от права на интелектуална собственост (ПИС).

Развитието на предприемачески и управленски умения на обучаемите и завършилите висше образование в областта на изкуствата и хуманитарните науки ще осигури на КТИ мислещи, иновативни и устойчиви професионалисти, които могат да управляват и съдействат за жизнеспособното и устойчиво функциониране на творческата икономика.

Този курс е предназначен да осигури на студентите по изкуства и хуманитарни науки едно многостранно представяне на работата на предприятията в КТИ и да обсъди практическите и теоретични въпроси, пред които са изправени професионалисти и предприемачи от тези сектори. Той се основава на интердисциплинарния подход, който е от значение за КТИ, за да покаже как творчеството и културата могат да бъдат устойчиво комерсиализирани и да бъдат приложени на практика в жизнеспособни и иновативни предприятия.

Следователно, целите на курса са

• Да предостави на обучаемите специфични управленски умения, които са свързани с КТИ;
• Да подобри предприемаческите умения и компетенции на студентите;
• Да изгради капацитет на обучаемите за формиране и работа в културни и творчески екипи в икономическата реалност и актуална културна среда;
• Да запознае обучаемите с основните аспекти на самостоятелната заетост в КТИ; като например персонално популяризиране в онлайн среда, организиране на творчески събития и проучване;
• Да подготви обучаемите за работа в интердисциплинарни екипи в КТИ.

Като се имат предвид стратегиите/методологиите за преподаване и обучение, основният подход в този курс е ученето чрез преживяване. Съответно, настоящият курс използва различни методи на преподаване, учене и оценяване, в съответствие с нуждите на студентите и учебните цели. Методиката на преподаване е предназначена да стимулира автономната работа, като същевременно зачита разнообразието и нуждите на обучаемите, позволявайки гъвкави учебни подходи.

Този курс има за цел да насърчи активната учебна среда, доказала ефективността си при разработването на когнитивни умения от по-висок порядък. Чрез участие в активен процес на обучение, основан на участието, и подсилен чрез интегрирането на цифровите технологии, обучаемите участват директно в процеса по изграждане и критична оценка на знания, както и съвместното му създаване. За разлика от конвенционалните подходи, които като цяло са пасивни и еднопосочни, при използва обучаемите стават център на учебния процес, а обучителят/преподавателят играе ролята на медиатор.

След завършване на курса, обучаемите ше могат да:

• прилагат концепции, свързани с КТИ, особено при анализ и оценка на реални казуси;
• използват художествени методи за изследване като документиране и архивиране, емпирични процеси, презентации и др.;
• интерпретират ключовите характеристики на икономиката на културните и творческите индустрии, важните предизвикателства пред тези индустрии, като например технологични, правни и икономически, и политиките, приети за посрещане на тези предизвикателства;
• разработват бизнес модели за творчески начинания, включително като прилагат стратегическо планиране на предприемачески инициативи, иновативни методи за генериране на средства, управление на връзките със заинтересованите страни и развитие на партньорства, управленски структури на творческите предприятия и др;
• обсъждат иновационния процес в КТИ като отворен, интерактивен, съвместен и интердисциплинарен;
• идентифицират нови възможности в рамките на социални и бизнес проблеми и разработват бизнес решения, като същевременно осигуряват източници на приходи за постигане финансова устойчивост;
• обосновават необходимостта от подъдржане на отчетност на предприятията чрез редовно измерване на резултатите и въздействието;
• планират и организират художествени събития (изложби, семинари, промоции и др.) и онлайн рекламни кампании;

Освен това курсът насърчава прилагането на Европейската рамка за предприемачески умения (EntreComp)[1]. Компетенциите са представени по области  и с препратка към това дали са подобрени (когато са ефективно разработени в рамките на съдържанието, предвидено в курса) и/или оценени (когато са предмет на преглед и проверка), както и по отношение на двете части на учебното съдържание, предложени в рамките на този курс - Раздел 1: Разбиране на предприемачеството в КТИ и Раздел 2: Предприемаческа практика - Моделиране на КТИ предприятие - които са допълнително уточнени в раздел IV от настоящия документ.

[1] http://europa.eu/!kR69Tb

Съдържанието на курса се отнася до следните основни съображения и обосновки в КТИ:

• Взаимното разбиране и разбирателство между художественото творчество и икономическата/управленска дейност, относно осъществимостта и икономическата жизнеспособност на продукта/проекта в КТИ е абсолютно необходимо. Професионалистите с двата типа профили трябва да са наясно с необходимостта от развитие и прилагане на умения за работа в екип и сътрудничество;
• Развитието на творческия процес е различно от трансфера му към трети страни, затова всеки участник в курса трябва да придобие бизнес дисциплина (за да се види дали той може да бъде приложен под формата на диаграми, специфични за всяка творческа насока);
• Ключовата характеристика на творческата икономика е превръщането на художествената стойност в икономическа, като така всички характеристики, които придават ценност на творческия продукт ще трябва да бъдат монетизирани в икономическа стойност (като по този начин ще създадат бизнес): уникалност, нестандартизацията като невъзможност за възпроизвеждане, технологичен процес, признаване, авторски права и т.н., т.е. разбирането на фудожествения продукт във връзка с пазара е от съществено значение;
• Творчеството следва да бъде основния инструмент и компетентност за работа в рамките на КТИ. Индивидуалната креативност - обикновено възприемана като естествена способност - използвана при работата в екип, е в състояние да ускори еволюционното темпо на идеите в рамките на работната група. При реализацията на проекти в областта на КТИ, всеки вид творчество би могло да осигури предимството на добавената стойност и капацитет на конкурентния пазар – мисленето извън стандарта, избягване на клишета, постоянна адаптация към съвременните реалности - независимо от тяхната природа - културни, икономически, технологични и т.н.;
• В рамките на проектен екип в КТИ всички членове са/трябва да бъдат креативни, макар само тези с художествен профил да остават творци, от гледна точка на професионалните умения в областта на транспонирането. Творците са мотивирани от съвременния културен и творчески контекст, от медийното преддставяне на крайния продукт на проектите и разбира се, от икономическите ползи от дейностите по КТИ. Реализацията, икономическа жизнеспособност и потенциален успех на екипа в КТИ могат да бъдат осигурени, или положително оценени, само чрез икономическия и управленския опит, предоставен от членовете на екипа с бизнес профил. Културният контекст трябва да се оценява постоянно в рамките на екипа, както от творци, така и от икономически/управленски КТИ експерти. Необходимо е, също така, да има определено ниво на разбиране в рамките на екипа в КТИ – достъп до алтернативна субективност /художествено творчество във връзка с икономическата осъществимост – както и винаги трябва да се постига баланс за трайното развитие на проекта;
• Основните заинтересовани страни от Източния блок обикновено определят културните политики, характеризиращи се с латентност, идеализирано тълкуване на историята /протохронизъм/ и реакционeн традиционализъм. Има обаче някои изключения: културни институции, които се финансират чрез конкурентни проекти в КТИ, частни заинтересовани страни със съвременни визии за културни и творчески индустрии, нови/млади галерии, културни/художествени центрове, независими галерии, частни начинания, като заинтересовани страни/неправителствени организации в сферата на културата, местни власти, заинтересовани от нови културни визии за градовете/регионите. Заинтересованите страни от политиките в областта на културата са или основни (държавни, институционални или финансирани) или алтернативни (независими/нови и млади галерии, частни архитектурни/дизайнерски компании, независими културни фестивали, медии, галерии, кино, дизайн, мултимедия и др.);
• Още преди пандемията, беше очевидно, че финансирането на културните и творческите индустрии е все по-свързано с някои основни теми. Тестът на реалността е в подобряването на качеството на живот, особено в градска среда, екология, рециклиране, участие за генериране на решения за социални проблеми, опазване и възстановяване на културното наследство. Изкуството заради самото такова вече не представлява надежна възможност за публично финансиране. Медийното покритие е от съществено значение за всяка дейност/проект в КТИ, като например социални платформи, интернет, онлайн публикации и др.;
• Участие в социални дейности на образованието – като творчески работилници, художествено образование за младежи. Дори и в технологична среда, икономическата възможност за добавена стойност е креативността, оригиналността, художественото творчество, включени в производствения процес и крайния продукт.

Съдържанието на курса е разделено на двa основни тематични раздела, с конкретни учебни цели и резултати от обучението.

Раздел 1: Разбиране на предприемачеството в КТИ

Специфични учебни цели

- Да се даде възможност на студентите да разберат връзката на КТИ с другите сектори на икономиката, техния потенциал за иновации и социални иноваци, като се съсредоточават върху съответните новаторски, интердисциплинарни и основани на участието походи в КТИ.

Специфични очаквани резултати от обучението:

В допълнение към общите цели на курса, Раздел 1 ще даде възможност на обучаемите за:

• Разбиране на КТИ и тяхната позиция в обществото и икономиката;
• Разграничаване на видовете проекти в КТИ;
• Разделение на ролите в екипите в КТИ и комуникационните канали;
• Тълкуване на етиката, свързана с работата и продуктите в КТИ;
• Определяне на основните заинтересовани страни, свързани с политиките в областта на културата;
• Идентифициране на икономическите въздействия на политиките в областта на културата;
• Тълкуване на въпроси, свързани с интелектуалната собственост в КТИ;
• Анализиране значението на новите цифрови техники за транспониране и съвременните технологии за създаване и управление на продукти, проекти и дейности в КТИ;
• Определяне на основните аспекти на предприемаческия процес.

Раздел 2: Предприемаческа практика – моделиране на предприятие в КТИ

(бърз преглед на основните стъпки при разработването на бизнес план)

Специфични учебни цели:

- Да се даде възможност на студентите да разберат специфичния характер на КТИ  начинанията и свързаните с тях управленски специфики, които могат да ги направят жизнеспособни като икономически дейности, като се фокусират върху сътрудничеството, съвместното създаване и интердисциплинарността, използвайки бизнес планирането като инструмент.

Специфични очаквани резултати от обучението:

В допълнение към общите цели на курса Раздел 2 ще даде възможност на обучаемите за:

• Генериране и/или идентифициране на бизнес идея в КТИ;
• Приложение на факти, теории и концепции от различни дисциплини/области на знанието по подходящ начин при формулирането на решения на предприемачески проблеми;
• Разграничаване на взаимоотношенията между различните компоненти на бизнеса и неговата среда;
• Избор на подходящи материали, нематериални и цифрови ресурси, необходими за превръщането на идеите в реалност;
• Планиране на дейност, създаваща стойност, която може да бъде финансово устойчива във времето;
• Популяризиране на дейностите, продуктите и проектите на КТИ чрез безплатни (по отношение на разходи и използване) комуникационни канали;
• Работа с мащабирани модели, артефакти и проекти в процес на изпълнение чрез популяризирането им в социални медии/социални платформи и различни сайтове (това може да включва и тестване на мащабирани модели или такива в реален мащаб в градски или други среди);
• Сътрудничество за разработване на бизнес идеи за КТИ, по-специално с творци и професионалисти в областта на културата.

• The Museum of Broken Relationships – Modern Love in 203 everyday objects, by Olinka Vištica and Dražen Grubišić, ed. by Weidenfeld & Nicolson, 2017, Great Britain, ISBN (hardback) 978 1 4746 0549 6.
• Luc Long & Mark Dion, Carnet de fouilles & Lab Book, ed. by Actes Sud & Musée Departamental  Arles Antique / Luc Long, Carnet de fouilles, Sous la direction de David Djaoui, Actes Sud & Musée Departamental  Arles Antique.
• David Usborne, Foreword by Thomas Heatherwick, Objectivity, Thames & Hudson, London, UK, 2010.
• Jonathan D. Lippincott, Large Scale – Fabricating Sculpture in the 1960s and 1970s, Princeton Architectural Press, New York, 2012.
• Douglas Gunn, Roy Luckett & Josh Sims, Vintage Menswear – A Collection from The Vintage Showroom, 2017, Laurence King Publishing Ltd, London, UK.
• Douglas Gunn & Roy Luckett, The Vintage Showroom – An Archive of Menswear, 2015, Laurence King Publishing Ltd, London, UK.
• Contributors, Author Collective,  60.  /  Innovators shaping our creative future, Thames & Hudson Ltd,  2009, London, UK
• Neil Spiller & Nic Clear, Educating Architects: How tomorrow's practitioners will learn today, Thames & Hudson,  London, UK, 2014
• Tristan Manco, Big Art Small Art, Thames & Hudson, London, UK, 2014
• Rian Hughes, Ideas can be Dangerous, ed. by Fiell
• Inna Alesina, Ellen Lupton, Exploring Materials – Creative Design for Everyday Objects, Princeton Architectural Press, New York, Maryland Institute College of Art, Baltimore,  New York, 2010.
• Klanten, Robert, Schulze, Floyd, SARAH ILLENBERGER, published by Gestalten, Berlin, 2011, ISBN 978-3-89955-385-7.
• Llewellyn, Nigel, Williamson, Beth, + contributors,  THE LONDON ART SCHOOLS: REFORMING THE ART WORLD, 1960 TO NOW, Tate Publishing, 2015, ISBN 978 1 84976 296 0.
• McLellan, Todd, THINGS COME APART – A Teardown manual for modern living, ed. by Thames & Hudson, London, 2013, ISBN 978-0-500-51676-8.
• Mia, Mini Miss, Yip, Penter, BAG DESIGN – A handbook for accessories designers, ed. by Fashionary International Ltd., 2016, ISBN 978-988-77108-0-6.
• Müller, Bernard, Snoep, Jacomijn Nanette, VOUDOU/VOODOO – The Arbogast Collection, ed. by Éditions Loco/Marc Arbogast, Strasbourg, 2013, ISBN 978-2-919507-16-0.
• Sudjic, Deyan, THE LANGUAGE OF THINGS – Understanding the world of desirable objects, ed. by W. W. Norton & Company, New York, 2009, ISBN 978-0-393-07081-1.
• Abisuga-Oyekunle, O. A. & Fillis, I. R. (2017), The role of handicraft micro-enterprises as a catalyst for youth employment. Creative Industries Journal, 10:1, 59-74, DOI: 10.1080/17510694.2016.1247628
• Aquino, E., Phillips, R., and Sung, H. (2012). Tourism, culture, and the creative industries: Reviving distressed neighbourhoods with arts-based community tourism. Tourism, Culture & Communication, 12(1), 5–18.
• Bakas, F.E., Duxbury, N. & De Castro, V.T. (2018). ‘Creative tourism: Catalysing artisan entrepreneur networks in rural Portugal.’ International Journal of Entrepreneurial Behaviour & Research 24 (4), pp.731-752, https://doi.org/10.1108/IJEBR-03-2018-0177.
• Banaji, S., Burn, A. & Buckingham, D. (2010). The rhetorics of creativity: a literature review. Creativity, Culture & Education.
• Belfiore, E. (2002). Art as a means of alleviating social exclusion: does it really work? A critique of instrumental cultural policies and social impact in the UK. International Journal of Cultural Policy, 8(1), pp. 91-106.
• Bessant, J. & Tidd, J. (2015). Innovation and entrepreneurship (3^rd ed). Wiley
• Burry, Mark & Burry, Jane, Prototyping for Architects, Thames & Hudson Ltd., London, 2016
• ClydeBan Business (2016). Business Plan QuickStart Guide: The Simplified Beginner’s Guide to Writing a Business Plan. ClydeBan Media
• Colette, H. (2009). Women and the creative industries: exploring the popular appeal. Creative Industries Journal, 2:2, 143-160, DOI: 10.1386/cij.2.2.143/1
• De Beukelaer, C. & O’Connor, J. (2017). The Creative Economy and the Development Agenda: The Use and Abuse of ‘Fast Policy’. In Polly Stupples & Katerina Teaiwa (eds.), Contemporary Perspectives on Art and International Development (pp. 27-47). Routledge.
• Duxbury, N., Albino, S., & Carvalho, C. (orgs.) (2021), Creative Tourism: Cultural Resources, Entrepreneurship and Engaging Creative Travellers [forthcoming]. CAB International.
• Duxbury, N. & Bakas, F.E. (2020). "Creative Tourism: A Humanistic Paradigm in Practice". In Shaping a humanistic perspective for the tourism industry, edited by Ernestina Giudici; Maria
• Della Lucia; Daniela Pettinao. Book II, chapter 7,Italy: Routledge.
• Finch, B. (2013). How to Write a Business Plan. Kogan Page
• Flew, T. (2012). The Creative Industries. Culture and Policy. Sage.
• Florida, R. (2002). The rise of the creative class... and how it’s transforming work, leisure, community and everyday life. Basic Books
• Gouvea, R., Kapelianis, D., Montoya, M-J. R. & Vora, G. (2020). The creative economy, innovation and entrepreneurship: an empirical examination, Creative Industries Journal, DOI: 10.1080/17510694.2020.1744215
• Kerrigan, S., McIntyre, P., Fulton, J. & Meany, M. (2020). The systemic relationship between creative failure and creative success in the creative industries, Creative Industries Journal, 13:1, 2-16, DOI: 10.1080/17510694.2019.1624134
• Lee-Ross, D. & Lashley, C. (2009). Entrepreneurship and Small Business Management in the Hospitality Industry. Elsevier
• Noyes E., Allen, I. E. & Parise, S. (2012). Innovation and entrepreneurial behaviour in the Popular Music industry. Creative Industries Journal, 5:1-2, 139-150, DOI: 10.1386/cij.5.1-2.139_1
• Osterwalder, A. & Pigneur, Y. (2010). Business Model Generation: A Handbook for Visionaries, Game Changers, and Challengers. John Wiley & Sons
• Richards, G. (2020). Designing creative places: The role of creative tourism. Annals of Tourism Research, 85.
• Richards, G. (2010). Increasing the attractiveness of places through cultural resources. Tourism, Culture & Communication, 10, 47–58.
• Cerneviciute, Jurate & Strazdas, Rolandas. (2018). Teamwork management in Creative industries: factors influencing productivity. Entrepreneurship and Sustainability Issues. 6. 503-516
• Dümcke, C (2015). New Business Models in the Cultural and Creative Sectors (CCSs). 
  European Expert Network on Culture
• Koleva, P. (2021), Cross-sectoral cooperation and innovation within Creative and Cultural Industries – practices, opportunities and policies within the area of the Northern Dimension Partnership on Culture, Northern Dimension Partnership on Culture (NDPC)

На български език

• Министерство на културата на Република България (2019), Стратегия за развитие на българскиата култура (2019-2029), Проект
• Кабаков, И. (2004), Мениджмънт и правна инфраструктура на културата, София: Сиела, ISBN 9549064298
• Кабаков, И. (2017), Интегрирано управление на културата, София: УИ „Св. Клиемтн Охридски“, ISBN 9789540743127
• Колева, П.Г. (2013), Иновационните практики като фактор за стратегическо развитие на организации в сектор „Култура“, София: Интеркултута Консулт
• Стоянов, И. (2018), Място на творческите индустрии в областните стратегии за развитие — проблеми и възможности, Велико Търново: ВТУ „Св.Св. Кирил и Методйй“, Годишник на департамент „Администрация и управление”, т. 3
• Борисова, В. (2017), Бизнес с интелектуална собственост в творческите индустрии, София:УНСС, ISBN 9786192320034
• Наръчник „Ролята на местните власти за насърчаване на креативните индустрии“ (2016), София: Фондация „Каузи“
• Проект „Дигитална култура за регионално сближаване“, https://www.digital-culture.eu/bg
• Дракър, П. (2010), Практика на мениджмънта, София: Класика и стил, ISBN 9549964167
• Дракър, П. (2002), Ефективното управление, София: Класика и стил, ISBN 9549964167
• Ламиман, Ж. (2003). Успешната иновация, София: Класика и стил
• Бърд, Д (2012), Директен и дигитален маркетинг на здравия разум, София: Locus, ISBN 9789547831841
• Тотева, М (2019), Функции на дигитализацията при комуникация 4.0, Сп. „Реторика и комуникации“, брой 39
• Тодоров, П., (2008), Промени в пазара на електронните медии в условията на цифровизация, електронно издание „Медии и обществени комуникации“, бр. 1, декември

На португалски еззик

• AICEP (2020). Guia de apoio às Indústrias Culturais e Criativas [brief information on the available finantial programmes and support mechanisms]. Available at: https://portugalglobal.pt/PT/ComprarPortugal/Fileiras/industrias-culturais-criativas/Paginas/industrias-culturais-criativas.aspx
• Amaral, N. (2019). Impacto: como comunicar em público. Arena Editora
• Carvalho, J. M. (2016). Inovação e Empreendedorismo (2ª ed). Vida económica
• Duxbury, N., Fortuna, C., Bandeirinha, J. A. & Peixoto, P. (2012). Em torno da cidade criativa. Revista Crítica de Ciências Sociais, 99, pp. 5-8
• Faustino, P. (2014). Indústrias Criativas, Media e Clusters. Media XXI. ISBN: 9789897290572
• Fundação Serralves (2008). Estudo Macroeconómico para o desenvolvimento de um Cluster de Indústrias Criativas na região do Norte. Porto: Fundação Serralves.
• Mateus, A. (Coord.) (2010). O Sector cultural e Criativo em Portugal. Estudo para o Ministério da Cultura. Augusto Mateus & Associados.
• Mateus, A. (Coord.) (2013). A cultura e a criatividade na internacionalização da economia portuguesa. Estudo para o Gabinete de Estratégia, Planeamento e Avaliação Culturais da Secretaria de Estado da Cultura. Augusto Mateus & Associados.
• Quintela, P. & Ferreira, C. (2018). Indústrias culturais e criativas em Portugal: um balanço crítico de uma nova ‘agenda’ para as políticas públicas no início deste milénio. Revista Todas as Artes, 1(1), pp. 89-111, DOI: 10.21747/21843805/tav1n1a6
• Saraiva, J. M. (2015). Empreendedorismo. Do conceito à aplicação, da ideia ao negócio, da tecnologia ao valor (3ª ed). Imprensa da Universidade
• Sarkar, S. (2014). Empreendedorismo e Inovação (3ª ed). Escolar Editora.

На сръбски език

• Milena Dragićević Šešić, Sanjin Dragojević (2005). Menadžment umetnosti u turbulentnim okolnostima. ISBN: 953-222-282-0
• Dragićević-Šešić, M. (2012) Ethical dilemmas in cultural policies: conceptualising new managerial practices in new democracies. Zbornik radova Fakulteta dramskih umetnosti, str. 69-94
• Dimitrije Vujadinović (2005). Umetnost i autosko pravo. ISBN: 978-86-84159-25-9